Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2023 16:00 - Съдбата и призивът на древнобългарската поема Шан кизи дастани Дъщерята на Шан
Автор: panazea Категория: Видео   
Прочетен: 1555 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 31.01.2023 20:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Съдбата и призивът на древнобългарската поема ("Дъщерята на Шан")
 Джагфар тарихъ и легендарния волжко-български епос „Шан кизи дастани“
Съдбата и призивът на древнобългарската поема ("Дъщерята на Шан")

Повече от единадесет столетия са минали, откакто секретарят на балтавара(владетеля) на черните(т.е. великите - кара булгар, урус булгар) българи е написал поемата "Шан кизи дастани"("Сказание за дъщерята на Шан"). 
Поетът се наричал Микаил Бащу ибн-Шамс Тебир, а литературният му псевдоним е бил Шамси Бащу. Съдбата на поемата, както и съдбата на нейния автор, са неразривно свързани със съдбата на български народ.
Хунобългарите са били потомци на страшните азиатски номади - хуните, които се появяват в Европа в IV век и аланското(северо-иранското) племе българ, което обитавало Предкавказието от II-ри век пр.н.е. Нашите предци наследили името на алано-българите, старотюркския език на хуните и традициите на двете племена. След разпадането на хунската империя българите били възглавени от потомците последния хунски Кан(император) Атила Айбат(445-453 г.) от рода Дуло.

В 619 г. българският регент Юрган(Органа) с племенника си Кубрат обединили българските племена и територии и нарекли хуно-българската държава - Велика България с център на територията на днешна Украйна.
През 620 г. самостоятелен Кан на Велика България става Курбат(620-660 г.). Негова любима лятна резиденция било селището Балтавар, което се намира на мястото на днешния гр.Полтава в Украйна. По заповед на Курбат неговият по-малък брат Шамбат издига през 620 г. край Аскал, селището на аланското племе руси, крепостта Бащу. Селището бързо се разрастнало в град, който се нарекъл Бащу(по името на крепостта), а така също и на името и прякора на първият му наместник Шамбат-Кий: Шамбатас. От прозвището на Шамбат-Кий("обособен", "откъснат") възникнало последното название на града - Киев.
В периода 623-630 г. българите съумели да надделеят на своите стари съперници-аварите в Панония и номадите от азиатския Тюркски хаканат и разпрострели границите на държавата си от Дунав до Урал.

След смъртта на Куртбат в 660 год. във Велика България между роднините му избухнала междуособна война: Шамбат и Аспарух, по-младият син на Курбат, се обединили против престолонаследника - кан Бат Боян. След разпада на Тюркския хаканат на югоизток от България се създало обединение от няколко тюркски номадски племена - алтайски, кипчакски и огузки, известни в историята под името хазари. По молба на Бат Боят хаканът(владетелят) на хазарите извършил нападение над Велика България и разбил Аспарух. Онзи със своята част от българите най-напред се изтеглил до Бащу, където бил наместник неговият чичо Шамбат, а след смъртта на Шамбат се преселил на Дунава, където през 681 год. основал Българско царство - Дунавска България. При образуването на тази държава потомците на Аспаруховите българи след 10-ти век окончателно се сливат с покорените от тях славяноезични племена в една славяноезична народност на дунавските българи.

Българите които останали в родината си - предкавказките("бурджани") и "украинските" хуно-българи(черните българи) - признали зависимостта си от хазарския хакан и запазили княжествата си: Бурджан(Предкавказието) и Кара Булгар(Черна България с център Бащу), Кан на Черна България останал Бат Боян.
През 737 г. арабите, които стигнали до Кавказ, нанесли страшно поражение на хазарите и заставили техния владетел(хакан) да разреши на подчинените на Хазария княжества да приемат исляма. През същата година мюсюлманството било прието от значителна част от предкавказките бурджани българи, и затова 737 година се смята за датата на приемане на исляма от булгарите. 

Но в средата на VIII век хазарските хакани започнали гонения срещу мюсюлманите. Част от бурджаните били принудени да се преселят в Средното Поволжие, където основали град и княжество Болгар. Булгарите бурджани, които останали в Кавказ, по-късно взели участие в създаванети на тюркските народи - балкарци, карачаевци и кумики.

В 810 г. в Хазария избухнало въстание на бурджаните мюсюлмани с център в гр.Семендер. След разгрома на въстаниците и гибелта на техния вожд молла Хабдула, част от бурджаните начело със сина на Хабдула, моллата Шамс, се преселила в Черна България.
Айдар, владетелят на черните българи, потомък на Бат Боян, радушно посреща бегълците и назначава Шамс за свой секретар - тебир. Така моллата получава и прозвището Тебир. Под влияние на Шамс Тебир, Айдар(майка му е била дунавско-българска принцеса-бурджанка...) се провъзгласява за независим от хазарите хакан на Черна България, а някъде около 820 г. с част от съплеменниците си приема исляма.
Родът на Шамс произхождал от индийския търговец Синдж-Дяу(Синджа-Диу, Тинтяу), който уседнал в Хорезъм. По-късно неговите потомци се преселили в Хазария, където бащата на Шамс,молла Хабдулла, бил съдия(кадия) на мюсюлманите в град Семендер.

През 840 г. Шамс напуска службата и основава мюсюлмански скит край Киев. Постът "балтаварски тебир"(секретар на владетеля) заема двайсетгодишният син на Шамс - моллата Микаил. Бъдещият поет и виден деятел в българската история се родил в Киев и затова носел прозвището Бащу("Киевчанинът"). В единствения запазен екземпляр от свода на булгарските летописи, който е дошъл до нас - "Джагфар тарихи"("Историята на Джагфар") се разказва: 
"Айдар се страхуваше, че никой не ще може да замени Шамс, който заради своята старателност неслучайно бе наречен Тебир, но скоро, за негова превелика радост, видял, че е сбъркал:...Микаил се изявил като образцов секретар. Той завършил започнатото от баща му заместване на официалната писменост - старите български знаци "куниг" - с арабско писмо."

През 855 г. балтаварът хакан Айдар умира, а малко след туй Хазария предприема настъпление против Черна България, която загубила повечето от своите владения и се ограничила в земите на днешна Левобрежна Украйна. Киевските земи били откъснати от Черна България и превърнати в Руско княжество(Рус), васално на Хазария. Князът на Рус, Жир-ас("Дир" в руските летописи), който бил близък дотогава с балтавара, и по-късно тайно продължил да поддържа дружески връзки с Джилки. А за това немалка заслуга имал Микаил. По настояване на Жир-ас той продължил да живее в Киев и , вероятно, покрай службата си в джамията "Ел Бейда", продължил да изпълнява секретарските си функции. Но през 863 г. съвладетелят на Жир-ас, варягът Асколд, устроил погром над мюсюлманите и моллата се усамотил в пещерния скит на баща си. Тук, както известява "Историята на Джагфар", той получил вдъхновение свише и в 865 г. започнал да пише дастана "Шан кизи". В основата му положил старите легенди и героични сказания на главните предци на българите - тюрките, иранците и угрите. 
Той пишел с арабски писмена на общотюркския език "тюрки", "който стана благодарение на него език на всички наши поети и чиновници"("Историята на Джагфар"). 

Едва на границата между XIX и XX век литературен език на нашите българи станал разговорният кипчакско-български с елементи от "тюрки". За литеретурен псевдним Микаил си избрал името Шамси Бащу.
На Киевска земя още през V-VII век, благодарение сливането на владетелската родова върхушка, част от аланите, прабългарите севери("северяни") и славяноезични групи, започнала да се създава праукраинската славяноезична общност. Обичайното булгарско управление било възприето от "праукраинската" върхушка, която била израстнала под крилото на българските балтавари. Обаче част от аланите руси, които българите наричали буртаси, се стремяла към власт под върховенството на Хазария и по тези причини настройвала хазарите в техните действия срещу черните българи. Така русите с помоща на хазарите овладели Надднепровието. Названието на тяхното племе станало господстващо и с течение на времето тези групи алани постепенно били асимилирани от праукраинците.

През 864 г. хазарите се намесили в новата междусобна война в Кара Булгар, Джилки бил бил предаден и разбит, тогава той се принудил с част от черните българи - мюсюлмани да се изсели във Волжко-Уралския край,в гр.Болгар, където през 864 г. поставя началото на Булгарската държава(Волжка България).
В основата на тази държава влезли българите бурджани и черните българи, които през 10 век се сливат с местните угорски(древно маджарски) групи и тюркско-кипчакското племе сабани в нова народност - волжките българи (булгар теклере). Булгарите приели ислямската вяра, кипчакския език на сабаните( той станал булгарски разговорен език), а в културата им се вплели традициите на хуни, алани, угри и сабани.

След като Джилки напуснал Надднепровието, балтавар на Черна България станал неговият син Алмъш Джафар. Значителна част от групите черни българи, които останали в Украйна( ердим или "родимичи", себер или "севери", бугил или "бужани", агачири или "древляне", ковуи, барини или "берендеи"), изиграли забележителна роля в образуването на украинския народ. Основоположник на първата украинска държава - Киевска Рус, станал покойният прадед на балтавара Хабдулла Джилки - българският принц Угер Лачини, известен от руските летописи под името "Игор Рюрикович".
Поради това съвсем естествено е, че герб на Киевска Рус и символ на украинската държава станал родовият герб на българските балтавари - знакът "балтавар", който в Украйна придобива формата на "тризъбец". А герб на Булгарската държава станал благословеният от джамиите символ на град Болгар - крилатия барс, който бил герб и на Искандер - Александър Македонски.

През 870 г. Асколд коварно убива Жир-Ас и извършва нов погром над мюсюлманите в Киев. Микаил бива затворен в тъмница и очаква присъдата си, но пред града неочаквано се явява войската на Алмъш. И варягът в замяна на мир предава Микаил на балтавара. 



С помоща на батавила(щаба) на Алмъш той се добира до Булгария , където властва Хабдулла Джилки. Той го посреща сърдечно и отново го назначава за свой тебир(секретар).
Там Микаил бил секретар на кановете Хабдула Джилки(865-882), Бат Угор Мумин(882 - 895) и Алмъш Джафар(895-925г.), който дошъл през 894 г. в Болгар от Черна България. Заедно с това молла Микаил неуморно се занимава с мисионерска дейност, носейки светлината на правата вяра до отдалечените краища на Булгаристан, където създава и ислямско-булгарска просветна мрежа. Така по времето на Джилки той основава 42 училища към джамиите(мактаби), а в перода 883-900 г. още 180. 
През 895 г. Микаил Бащу извършва преброяване на населението в Булгаристан, а в заника на своя живот се заема да организира монетен двор и изследователски експедиции за откриване на желязо, злато, сребро, мед и скъпоценни камъни.
През 900 г. Микаил, извършвайки своята мисионерска работа на Урал по време на буря потънал и се удавил в река Нукрат-Идел (Адигел, Кама) край аула Шам-Чачак, недалеч от днешния град Яр Чалли (Набережные Чолны).

Езичниците, които наричали Бащу "Индийски бог"(Синджи-Диу), измъкнали тялото на поета от водата и по тангрианския си обичай го закачили на високо дърво. Техният вожд изрекъл:
" О, велики Див! Ние те овесваме, така че по-бързо да стигнеш до небесние кан Тангра и да се върнеш отново на нашата земя!" 
Изведнъж тялото на моллата, както разказва "Историята на Джагфар", трепнало и езичниците чули гласа му: 
" Аз отивам на съд при Тангра и, ако вие живеете благочестиво и задружно - ще бъда ваш застъпник пред него и ще се върна на земята с добродетелността на Всевишния...ако вие живеете неправедно, напразно враждувате и се избивате един друг, то аз ще дойда при вас с ново тежко наказание от Тангра...ще падна на земята и тя ще запищи от страшни беди...И няма да имате радост на този и прошка на онзи свят!"
("История на Джагфар").

Поетът си отишъл, но останала неговата поема "Сказание за дъщерята на Шан", която той завършил през 882 г. и я посветил на Бат Угор Мумин, сина на Джилки, който през същата година заел царския престол.
Абдулах Ибн-Бащу, синът на Микаил, погребал баща си в основания от него мюсюлмански скит Дебер на река Свияга. Той заместил най-напред баща си на поста тебир на царската канцелария, но след това Абдулах  става прочут булгарски дипломат, който през 931 г. създава прочутия булгарски дастан "Кисекбаш китаби" ("Отсечената глава"). За свой псевдоним Абдулах Ибн-Бащу взел името Теберзи...
За смърттана Микаил преводачът на Алмъш Джафар разказал на дошлия в Болгар арабски пратеник през 922 г. Ахмед ибн-Фадлан, който малко след пристигането си бил въздигнат от Алмъш на служба в сан булгарски сеид ( религиозен глава на мюсюлманите).

Ибн-Фадлан изглежда не разбрал всичко( което и после се случвало неведнъж, макар да знаел вече български...), преразказвайки думите на преводача: 
"...разправи ми преводачът на царя, че някой си синдиец (индус - Ф.Н.) се установил в тоя край и останал при царя продължително време, служейки му. И той бил ловък, съобразителен( думата "бащу" при българите в названието на Киев означавала още "съобразителен", "умна глава", башковит - Ф.Н.). И ето една група от тях(жителите) пожелала да се отправи по техните си пътища, и ето, този индиец поискал позволение от царя да тръгне заедно с тях. Но той(царят) му забранил това. А той(индиецът) настоявал пред него, докато онзи не му позволил. И така, той тръгнал заедно с тях на кораб. И ето те разбрали, че той е ловък, сръчен. И затова си казали: " Този (човек) е добър да служи на нашия господар и затуй да го вземем със себе си". Те поели по пътя сред горите и го завели онзи(индиеца) в онзи лес, метнали му на шията въже, вързали го на върха на високо дърво, оставили го и продължили( по-нататък)".
(За разлика от потомъка на индиеца - Микаил,  този арабин Ибн Фадлан, считан днес за голям учен и авторитет в сведенията ,като тези, които са стигнали до нас, се представя като доста ограничен и на моменти просто тъп човек... За което говори и политическата му кариера и лична съдба. Завършва живота си в български зандан - подземен затвор - В.И.).

Какво друго, ако не смъртта на Микаил Киевчанина от българската народна легенда е отразил в края на XII век и авторът на "Слово за полка на княз Игор":
"Дивь кличет връху древа - велить послушати..." 
Какво друго, ако не духът на българския поет е тази загадка - ту мрачен, ту сияйно радостен - Слънцето на героя в "Словото" за Игор? А и Шамси означава "Слънчев"... Щом стана реч, славянското име Игор прилича и най-вероятно е производно на булгарското "Угер", което пък означава "слънчев човек" или "избран, служещ княз", "щастлив".
Ясно е, че езическите легенди на прадедите на българите под перото на молла Микаил придобили ислямско покривало, но техните сюжети и герои са запазени. Без да унищожи езическата основа булгарския епос, той го вмества в мюсюлмански облик, вмъквайки в повествованието няколко ислямски герои( пророка Мохамед, Гали, Хасан, Фатима) и проповядването на исляма, като дава на най-висшето езическо божество на българите Тангра името на Аллах и т.н. Всичко това превръща дастана на Микаил едновременно и в булгарски епос, и в ранноислямска поема. Творбата на Микаил е и най-ранната от известните ни булгарски литературни творби.


В Киев и до днес са запазени стари названия с булгарски произход, в това число "майдан"(площад). Главните места в града - хълма Щековица и главния площад "Крещатик"(от креш-куреш - борба) и т.н.


  Кратък преразказ на поемата


Поетът ни въвежда в приказния свят на древнобългарските легенди. Самият Тангра, поражда на бял свят по-младите братя - алипи (алпи) или дивове. Сред тях е благородният алп Бат Терек, пазител на земния живот, въплътен в тополата; могъщият едноок алп Мамил, който можел да се превръща в барс и затова имал и друго име - Барис(Барс); добрият алп Симбир Карга(Гарван, Вран), който се бил родил в свещената планина Симбир и щом се наложело се превръщал в гарван; миролюбивият алп Барадж, който имал облик на крилат змей; злите алпи, служители на Шейтана(Дявола): Шурале(дух на смъртта) и Албастий( дух на подземния свят, пъкъла), еднорогият жесток Аждаха и развратната Мишка...
В пантеона на тенгрианските хуно-български духове основно място заемали алпът на воинската доблест Барин-Бури, който можел да се превръща във вълк; алпът на подводния свят Тун-Бури; алпът на бурята - мълниеносният Кубар; Куян - отначало алп на разбойничеството, а след това, претворен от Тангра в покровител на търговията - Кук-Куян или Ташбаш; алпът на пътищата ( а след това и на добитъка) - Мал; алпът на огъня и ковашкото умение - Хурса...

В поемата се разказва и за това как се е появил човешкият род и как едно от неговите племена (Имен) било оглавено от някогашният алп, чародейният певец Боян; как Иджик, по-младият син, на Боян, родоначалник на народа хони(хуни), бил роден от алп-бика(женски дух) рибата Бойгала и чрез нея българките обикнали да се украсяват със сребърни монети (танка), които символизирали нейния блясък и служели като защита; как потомците на Иджик, царе на хуните, чергарували по бреговете на река Кубан-су (Хуан-хе), а след това поели към Сакланските(аланските и славянски) степи на Сула (Дунав), Кашан (днешна Молдова), Бури-чай (Днепър), Нукрат (Северский Донец), Шир (Дон), и Итил-Идел (Волга). 
Историята на придвижването на българския народ е добре предадена с помоща на чудесните повествувания за тримата приятели елбири(богатири - юнаци), герои на дастана: Ат или Аудан Дуло, Арбуга(Тарвил), и Шамс Тат Иран(Татра), които първи започнали да се наричат българи.

Злият Албастий откраднал Боз-бий, любимата дева на Аудан Дуло, дъщерята на бек (княз) Шан Албан Рищав, а пък Аждаха - избраницата на Арбуга, Танбит. Приятелите най-напред освобождават Танбит, а след това и Боз-бий. едновременно с това тримата богатири - българи побеждават в битки на земята и под земята пълчища йореги - нечестиви духове, и убиват злите алпи Аждаха и Албастий. Щастливите победители се заселват в земята Атил на река Итил (Атил, Идел- Волга) и основават там Българска държава...
Над цялото това развълнувано море от приключения непрекъснато звучи призивът на Микаил към света за взаимно разбирателство между хората и народите, осъждащ братоубийството.



Последната топола останала в стария квартал на родното ми място. До 70-80 години на 20-ти век по навик това дърво още се почиташе(Бат Терек), в двора на прадядо ми имаше три... Тази топола е останала в двора на Монкинту Пети, считан приживе за чешит и луд. Сух , дребен човечец а жена му баба Мата беше едра и дебела. Живееха интересно, бедно, но в разбирателство - той беше цар а тя министър-председател. И досега се помнят неговите пословични шеги, сатирични и язвителни попадения, включително към народната власт и нейните представители. Затова може би като минаваше за луд, минаваше и между капките. По-луд от него беше само Оббов(Кюранкинту Мити) , който освен, че много приказваше, не се подчиняваше на народната власт и няколко пъти лежа в затвора като "политически". Монкинту Пети като луд му излезе име, че е пазен от Господ( или от тополата Бай Терек) - отровна змия го хапа, ток от високо напрежение го удря и пак не умря... Не е чудно, че днешните напреднали европейски времена последната топола остана в двора на "лудия"...!
(Към днешна дата и тази топола е вече в историята.).

Реката Кубан-су(Хуан-хе), където някога са живели нашите предци хуните.

Всички българки по света са почитали прамайката - рибата Бойгала

Едно от знаковите места около г.Сеново - наоколо има три средновековни селища, две крепости, една голяма могила на тракийски цар, тенгрианско светилище, комплекс от скални килии със скална черква...  Това за сведение на любопитните блогари и читатели.
Духовете на предците казват: " Искаш ли мир - всеки ден се готви за война!"

Фархад Нурутдинов
гр.Казан
Превод: Георги Костов (Хронiка 2000, 1992, №1, 75-79)
П.П. Останалата част от приложението(което има стойност на научна студия), от близо още три печатни страници, може да се прочете от книгата. Много е вероятно да я има или да се появи и в елекронен вариант в интернет.
Снимките и коментарите към тях и тук са от автора на блога.
Farida Kudasheva - Kaz Kanati https://www.youtube.com/watch?v=dfpzSi1oZMY Клипа е за родината, за рожбите и, които не трябва дълго да я оставят сама.     

 

https://boianimen.blogspot.com/2017/09/blog-post_4.html




Гласувай:
4



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6843672
Постинги: 3990
Коментари: 11585
Гласове: 56403
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031